2340 лева на месец са нужни за нормален живот на 4-членно семейство - plovdiv.utre.bg

2340 лева на месец са нужни за нормален живот на 4-членно семейство

27 май 2018, 12:50 | plovdivutre.bg
  • Снимка:
    plovdivutre.bg архив

Разходите за храна, поддържане на жилището, транспорт в домакинските бюджети са две трети от всички разходи

За нормален живот на четиричленно домакинство - двама възрастни и две деца, са необходими 2340 лева месечно. Това показват последните данни за издръжката на живота на Института за синдикални и социални изследвания на КНСБ . Данните за първото тримесечие на 2018 година представиха директорът на ИСС Любен Томев и експертът Виолета Иванова, цитирани от БТА.
На човек от домакинство необходимите средства за нормален живот са 585,09 лева.
Парите са нужни за покриване на разходите за храна, поддържане на жилището, здравеопазване, транспорт и почивка.
Издръжката нараства с 0,7 на сто спрямо предходното тримесечие и с 2,6 на сто на годишна база. В пари едногодишното нарастване е с около 60 лева.
73,3 на сто от домакинствата в страната живеят с общ доход под необходимите средства за издръжка на живот. Намаляват обаче домакинствата, които са под издръжката - през 2008 година те са били 88 на сто от всички, сочат данните на КНСБ.
Необходимите средства за нормален живот на четиричленно домакинство в София са 3055 лева, средно на човек - 763.80 лева. Издръжката в столицата надхвърля средните нива на издръжката на живота в страната с 30,5 на сто. По-високият размер на издръжката в София се дължи на различната структура на потребление (наеми, транспорт, отопление, услуги).
Обобщените резултати показват, че София е град с по-висока издръжка на живот от средната за страната, следствие на по-високия стандарт. Ако доходите на четиричленно домакинство се формират само от работните заплати, то за всеки от тях нетната СРЗ не трябва да бъде по-ниска от 1528 лева, за да се осигурят средства за нормален живот в столицата. Официалните данни за март отчитат средна работна заплата за София от 1 168 лева /бруто 1505 лв./, която е с близо 23,6 на сто по-ниска от реално необходимия разполагаем доход за издръжката на живота на човек, ако условно се приеме, че източникът на доходи са само заплатите на двамата родители.
Домакинствата, които имат доход над издръжката на живота са 26,7 на сто от всички в България, което представлява около 1 млн. 926 хиляди души. Има нарастване на тази група с около 245 хиляди души на годишна база (за същия период на 2017 година те са 23,3 на сто).
Почти толкова са и домакинствата, които са с общ доход на човек до линията на бедност (321 лева) - 26,2 на сто или близо 1 млн. 890 хиляди души. Спрямо същия период на миналата година броят им намалява с около 180 хиляди души, когато тази група домакинства са представлявали 28,7 на сто при линия на бедност от 314 лева.
Домакинствата, които имат общ доход на човек от линията на бедност до необходимите средства за живот са 47,1 на сто - около 3 млн. 398 хиляди души. За едногодишен период се отчита намаление с около 65 хиляди души- при 48 на сто през същия период на 2017 година.
През първото тримесечие на 2018 година общият доход запазва тенденция на нарастване с 9,8 на сто спрямо същия период на предходната година, като средномесечният му размер достига до около 482 лв. на човек от домакинство. Съотношението между общ доход и издръжка на живот на човек вече е 82,4 на сто, а през 2008 година е било около 63 на сто.
През 2017 година реалният общ доход на човек нараства спрямо 2008 година с 39,8 на сто, като важен фактор, който обяснява темповете на растеж, е затвърдилата се положителна тенденция през последните години на устойчив и сравнително висок икономически растеж, коментира Любен Томев. По думите му три последователни години БВП отбелязва реален ръст с около и малко над 3,6 спрямо предходната година, като вътрешното търсене е главният двигател на растежа. Крайното потребление на домакинствата нараства през 2017 година с 4,8 на сто. През първото тримесечие на тази година (по експертна оценка) ръстът на БВП е от 3,5 на сто и запазва темповете на растеж от 2017 година, като основен двигател продължава да бъде вътрешното търсене.
Въпреки запазването на устойчиво нарастване на общия доход, той все още е недостатъчен, за да покрие парите за издръжка на живота, като в регионален план това важи в по-голяма степен за някои райони, където средното изоставане през 2017 година е с близо 30 на сто под необходимите средства за издръжка на живота. Изключение е само Югозападния район, при който общият доход почти достига средните нива на издръжката на живота. Налице е икономически подем, който не облагодетелства всички и се засилват вътрешните различия в страната, коментираха експертите. Разликата между София-град и Видин (710 лв.) в средните равнища на заплащане се задържа около 2 пъти
Данните на Евростат сочат, че най-богатите 20 процента от населението получават средно 8,2 пъти повече от най-бедните 20 на сто. Само година преди това разликата в доходите им е била 7,7 пъти, а през 2012 - 6,6 пъти.
България е държавата с най-ниски доходи в ЕС, факт е също, че средните нива на заплащане са по-скоро близки до шестте страни от Западните Балкани, кандидатки за членство, констатират от КНСБ. За да се осъществи по-чувствителен напредък в процеса на конвергенция на заплатите, ще е необходим последователен средногодишен номинален ръст от 11-12 на сто, с оглед да достигнем съотношение поне 60 на сто до 2022 година от равнището на ЕС, коментира Любен Томев.
На пазара на труда се забелязват положителни тенденции - заетостта се увеличава с нови 62,6 хиляди работни места, като от тях - 23,2 хиляди са с основно и по-ниско образование. Според КНСБ данните са доказателство, че твърденията за влиянието на нарастването на минималната работна заплата /с 10,9 на сто от началото на годината/ върху намаление на заетостта на нискоквалифицирания труд, са неоснователни.
Основен двигател за повишението на издръжката на живота са хранителните стоки, които отчитат ръст с 0,9 на сто спрямо предходното тримесечие. Нехранителните стоки нарастват с по-ниски нива - 0,4 на сто. През първото тримесечие нарастват разходите за пресните плодове и зеленчуците, съответно с 3,2 на сто и със 7,5 на сто, заради по-високите цени със сезонен характер. Нарастване на цените има в заведенията за обществено хранене с 0,8 на сто, както и на цигарите и алкохола /съответно 1 на сто и 2,4 на сто/, заради по-високия акциз от началото на годината. Нарастват и разходите за хляб и зърнени храни с 0,7 на сто, което е заради динамиката на цените на международните борси.
При нехранителните стоки по-осезаемо повишение се отчита при цените на питейната вода с около 2 на сто и на съобщенията с 3,9 на сто.
Разходите за храна, поддържане на жилището, транспорт в домакинските бюджети са две трети от всички разходи.



Коментари

Няма коментари.

Добави коментар

* Задължителни полета