С изложба РИМ Пловдив почита 160 години от рождението на княз Александър I Батенберг – строителят на нова България - plovdiv.utre.bg

С изложба РИМ Пловдив почита 160 години от рождението на княз Александър I Батенберг – строителят на нова България

05 април 2017, 15:17 | plovdivutre.bg
  • Снимка:
    Община Пловдив

Двадесетте цветни табла, разказващи за живота му са подредени на пл. „Централен” срещу Централна поща

Днес беше официално открита изложба, посветена на 160 години от рождението на княз Александър I Батенберг. Двадесетте цветни табла, разказващи за живота му са подредени на пл. „Централен” срещу Централна поща, на входа на Цар Симеоновата градина. Гост на  събитието бе Амелия Гешева – заместник-кмет „Култура и туризъм“ в Община Пловдив, която заедно с гл.ас. Стефан Шивачев – директор на Регионален исторически музей – Пловдив откри  официално експозицията.
Александър Батенберг е комплексна политическа фигура, която оказва сериозно влияние върху българския политически живот и историческо развитие. Той е роден на 5 април 1857 г. в италианския град Верона. Семейството му е в много близки роднински отношения с руската и английската владетелски фамилии - руската императрица е негова леля, а брат му Хайнрих се жени за английската принцеса Беатрикс.
Александър Батенберг получава сериозна подготовка в Дрезденското военно училище и участва в Руско-турската война (1877-1878 г.) като подпоручик. Участва в решителни битки с турците при Шипка, Казанлък, Стара и Нова Загора. А за включването му в акцията по прекъсване на жп линията около Кояджик дори получава Георгиевски кръст за храброст. Година след приключване на военните действия, той се оказва най-подходящият кандидат за българския княжески престол.
Съгласно изискванията на Търновската конституция, на следващия ден след приемането й Учредителното събрание работи като Първо велико народно събрание. Неговата задача се свежда единствено до избора на български княз - първият държавен глава в новата ни история.
Съгласно чл. 3 на Берлинския договор, той трябва да бъде утвърден от Високата порта при одобрение на Великите сили. Друго важно условие е той да не бъде член на управляващата фамилия в някоя от тях. Обясним е стремежът да се намери подходяща личност, приемлива за всички участници в "европейския концерт". Между тях се обсъждат няколко кандидатури, но единодушният избор се спира върху 22-годишния Александър Батенберг, немски принц от Дармщатската херцогска фамилия. Той е предложен от Руската империя. Сдобило се както с конституция, така и с държавен глава, българското княжество тръгва по пътя на самостоятелното си развитие.          
Княз Александър I остава в страната ни малко повече от 7 години и свързва името си с драматични политически събития - борбата за надмощие между либерали и консерватори, режимът на пълномощията, Съединението и Сръбско-българската война.  Батенберг работи всеотдайно за икономическото, културното и духовно израстване на България. От княжеската канцелария и с непосредственото му участие и съдействие са приети основополагащи закони и нормативни актове, трасиращи пътя на модерното развитие на страната ни.
На 14 ноември 1893 г., тленните му останки са пренесени в София, като така се изпълнява предсмъртното желание на Александър І: "Ако умра, нека бъда принесен в милата България; в тая България, за благото на която посветих най-скъпите години на живота си и пожертвувах и най-скъпото от живота си - честта си.” След опелото в катедралата "Свети Крал”, останките на Батенберг са положени в древната църква "Свети Георги”, а по-късно пренесени в специално издигнатия за целта мавзолей в центъра на столицата ни, където почива и днес.
В Пловдив на негово име и кръстена главната ни улица.



Коментари

Няма коментари.

Добави коментар

* Задължителни полета